не харесва заучени роли
все му казвам да бъде различен
но не чува и с вятъра спори...
роши в клонте тъжни врабчета
разсъблича до красък липите
и Марица подгони далече...
а за тебе дори не попита...
разбесня се по струните с ярост
закърфичи в клавишите паузи
и заблъска обиден в стъклата
посред нощ – да получи аплаузи...
и не спря да надвиква колите
в свтофари заключи дъгата
и простреля от упор съня ми
с всички думи след теб – за отплата...
... затова го отпратих на запад
да посее по урвите вятър...
ти недей го търси – той е само
онзи стържещ в очите ти пясък...
