Нещата...
които не могат
да си тръгнат
от мен
са онези
без които
не мога...
затова те търся по мръкване…
постилам ти с ласки отпивали
нежност в зори
извървяна
а дългото бавно завръщане
все още сълзи
като рана…
и стихнало в пясъка времето
пак те краде
от ръцете
не мога да бъда единствена
когато са празни
и двете…
а мръкне ли търся те в залеза
редя огърлици
от пясък…
не мога да тръгна към изгрева
в ръцете с ненужен
остатък…
затова те търся по мръкване
и в огледалата
дъха ти рисувам...
затихнал е порив в крилете ми...
и с птиците
нощем
тъгувам...
