Ще е истинска глупост:
двама души и вятър.
И пустош."
(Павлина Гатева "Премълчаване")
***
Двама души и вятър и пустош
и посърнали в утрото кестени
сини гларуси стихнала дързост
да потърсиш отново ръцете ми...
и навървя си вятър снежинки
по комини притихва и стене...
някой свири по стуните с устни
татуира лика ти до мене...
и е Коледа... тиха и празна...
в бяло сгънала сини премени
в двама души и вятър и пустош
от размити до крясък предели...
