Тиха Коледа

                                          "На кого да разказвам пост фактум?
                                         Ще е истинска глупост:
                                         двама души и вятър.
                                         И пустош."
                                         (Павлина Гатева "Премълчаване")

 ***
Двама души и вятър и пустош
и посърнали в утрото кестени
сини гларуси стихнала дързост
да потърсиш отново ръцете ми...
и навървя си вятър снежинки
по комини притихва и стене...
някой свири по стуните с устни
татуира лика ти до мене...
и е Коледа... тиха и празна...
в бяло сгънала сини премени
в двама души и вятър и пустош
от размити до крясък предели...