Нещо такова

В небето на отминали недели
да видиш че крилете ти ги няма
че някъде покълнали ръцете ми
подреждат маса с чай за двама...

и в струните занитена мелодия
да стича по клавишите утеха
по белите да врича пожелания
а с черните да си гради пътека...

... която да последваш в понеделник
а вторниците да зачеркнеш в календара
защото всяка сряда е причината
в четвъртък да не мога да остана

и тихичко от петък да подреждаш
до тъмно в събота следите ни
и някъде в отминали недели – 

нотирали за сетен път очите ми...

... да видиш че завинаги те нямам!

 

 

 

 

 

 

 

Безплътно...

Питат ме...

защо така...

... а аз не знам
но днес съм пясък...

с няколко измислени слова
и стъпки няколко – нататък

... към покълнали по залез кестени
към занитени по изгрев думи
към недели с вяра вплетени
в тихи сенки по между ни

в няколко посърнали утехи
с всички невървяни стъпки
днес съм пясък а по дрехите
дремят рани в плахи кръпки...

... и не мога да намеря смисъл!

... нещо в мен завинаги замлъкна...
днес съм само ситен пясък
и изтичам в теб
... безплътно...