Ако имаш две ризи...

Съблича си дрехите бавно денят
до босо превил изподрани нозе
дълго пришивах към тях кръстопът
с няколко ризи – за всеки по две...

 

... раздал се до жажда безоблачен дъжд
плахо разплисква по пода ми кръпки
някъде някога в нечия гръд
нежно покълвали с пясъчни стъпки...

 

 

и невъзможен сънят ме плете
върху постели с дъха ти пропити...
Сгънах последната риза за теб!

... после е път... и посоки за никъде...

 

 

 

 

 

 

 

Очертания...

                                                                    ... Öyle biriydi severken canımı yakan...

 

 

Понякога няма лице...
само кръпки от слънце и злато
отразява се в тях кръстопът
и напомня по малко на лято

 

... има силни до крясък ръце

и разкъсва плътта на липите
капе с дъжда и рисува нозе…

в жълти мисли без думи пропити…

***
Понякога няма лице…
и са слепи очите му нощем
в празни гнезда се прокрадва небе
подарило криле на бездомен…

 

и сънува безоблачен ден
някак тихо покълнал на прага
и разказва ми нещо за теб
и забърсва следите ти в пясъка…

 

 

 

 

 

 

 

 

До скъсване...

 

Онзи белег отляво е колкото истина
и горчи като сянка в страните
трупа нощем посоки за никъде
по первази от вятър протрити…

 

… сгъва нещо в остатък от нежност
и заглъхва в постеля от тръни
и припява с паважа по стъпките
на отминали празни години…

Онзи белег в трапчинка от рамо
изтънял по чаршафа до скъсване
като пристан избрулил въжетата

като силна прегръдка на тръгване…

 

 ... като синя тъга е...

 

 

 

 

 

 

И тя си тръгна...

... помаха набързо

погали косите ми

с цвят от малини

изплете си лодка

от падащи клони

и тръгна към теб –

да те види…

 

проплака след нея

в капчуците вятър

нестихващо пори

до тъмно вълните

избрули в ръцете ми

сетния залък

и тръгна към теб –

да те види…

 

парченца от облак

нахапа Луната

и лакомо сдъвка

отлитащи мисли

затропа на прага

с най-тежкия камък

и тръгна към теб –

да те види…

 

преляла реката

отнесе съня ми

изми бреговете

повлече мостове

от стъклено в празно

преля по очите

и тръгна към теб –

да те види…

 

и тя си отиде…

да търси монета

в остатък…

от парещи длани

 

загубих следите ù –

някъде в утрото

с нечии други…

събрани….

 

 

 

 

 

 

 

 

Прошепнато...

Вяра си нямам
нито надежда
само обич… 
закътана някъде в джоба

и с треперещи пръсти
разлиствам я вечер
като жажда
бленувана…
в скоба…

…
между четири длани
съм сгънала пламък
да ме топли…
когато сънят си отива

и не искам да бъда
ненужен остатък
по ръцете…
с които плътта си завивах…

…
имам в джоба си обич
пъстрокрила нетленна
но надежда си нямам
нито вяра дори

искам само за миг
до теб да поседна
и да слушам
гласа ти…

в зори… 

 

 

 

 

 

 

С птиците нощем тъгувам...

                                      " ... önce kuş olduk..."

Нещата...

които не могат

да си тръгнат

от мен

са онези

без които

не мога...

                      

затова те търся по мръкване…

постилам ти с ласки отпивали

нежност в зори

извървяна

а дългото бавно завръщане

все още сълзи

като рана…

и стихнало в пясъка времето

пак те краде

от ръцете

не мога да бъда единствена

когато са празни

и двете…

а мръкне ли търся те в залеза

редя огърлици

от пясък…

не мога да тръгна към изгрева

в ръцете с ненужен

остатък…

затова те търся по мръкване

и в огледалата

дъха ти рисувам...

затихнал е порив в крилете ми...

и с птиците

нощем

тъгувам...

                                   

Вричане...

Танцуваме...

за кой ли път

поставям

дланите си

в твоята ръка -

по-силно е

от вричане...

танцувам...

под шепота на

бледа синева...

разлистват се...

телата ни

и пеят

и теменужени са

ласките на вятъра...

и музика

нелюбена се лее...

излива се

на снопове тъгата ни...

танцуваме...

за кой ли път

поставям

дланите си

в твоята ръка

по-силно е

от вричане...

танцувам...

обгърнала те в тишина...

За дефинициите...

                                            "Nerdeysem gel vur beni..."

Този месец е друг...

... той разсича до празно
има думи за „сбогом”*
а ограбва безгласно
всяка ласка попила
по ъглите в съня ти 
всяка нощ всяка мисъл

обладала плътта ти...
и вали

... все вали
в ням рефрен по паважа
и нотира си нещо
по гърдите до спазъм...

в длани студ си повива
да замръзне до спомен
този месец е друг
твърде бял
.... и дъждовен...

Като вятър след буря...

Тази нощ…

… дъждът ще си тръгне от мен
ще побъбри в стъклата

с немирния вятър
ще измие на прага ми

всеки рефрен
всяка песен

преляла

по струните

в крясък… 

… ще прелее в лозите

към следващо лято –
по косите на друго момиче…

и навярно ще бърше

следите ми плахо
по паважи

от стъпки

пропити…  

И ще сгъва до тъмно

думи за после!

(… в шепи  дълго студът ще пирува)

а дъждът тази нощ

ще си тръгне от мен…   

като сън...

като вятър след буря...

Пролука...

                                        "Is all that we see or seem
                                         But a dream within a dream?"

 

                                        Edgar Allan Poe (A Dream Within A Dream)

Дори не знам защо е утро
и накъде отплаваха ръцете ти

за всичко небило е късно
а рано е да тръгна към сърцето си...

... и някъде в средата те сънувам
разпънала до крясък всички думи
заседнала в сърцето ми тъгата
навървила е пропаст помежду ни

... и ниже си самотни тихи ласки
на прага ми умислено капчукът
а не вали и само вятър
гради си от луни пролука –

да стигне до небето ми по изгрев!