вторник, 17 септември 2013 г.

Прошепнато...

Вяра си нямам
нито надежда
само обич… 
закътана някъде в джоба

и с треперещи пръсти
разлиствам я вечер
като жажда
бленувана…
в скоба…


между четири длани
съм сгънала пламък
да ме топли…
когато сънят си отива
и не искам да бъда
ненужен остатък
по ръцете…
с които плътта си завивах…

имам в джоба си обич
пъстрокрила нетленна
но надежда си нямам
нито вяра дори
искам само за миг
до теб да поседна
и да слушам
гласа ти…
в зори… 
 
 
 
 
 
 

2 коментара:

  1. Анонимен18.09.13 г., 23:05

    Страх или Любов... Страха и Любовта са двете противоположни състояния на едно и също чувство. Любовта е за смелите, за тези, които на ръба на пропастта разперват криле и политат в тъмното.
    Прекрасни стихове. Благодаря!

    ОтговорИзтриване