четвъртък, 19 септември 2013 г.

И тя си тръгна...


... помаха набързо
погали косите ми
с цвят от малини
изплете си лодка
от падащи клони
и тръгна към теб –
да те види…
 
проплака след нея
в капчуците вятър
нестихващо пори
до тъмно вълните
избрули в ръцете ми
сетния залък
и тръгна към теб –
да те види…
 
парченца от облак
нахапа Луната
и лакомо сдъвка
отлитащи мисли
затропа на прага
с най-тежкия камък
и тръгна към теб –
да те види…
 
преляла реката
отнесе съня ми
изми бреговете
повлече мостове
от стъклено в празно
преля по очите
и тръгна към теб –
да те види…
 
и тя си отиде…
да търси монета
в остатък…
от парещи длани
 
загубих следите ù –
някъде в утрото
с нечии други…
събрани….
 
 
 
 
 
 
 
 

2 коментара:

  1. Анонимен20.09.13 г., 21:03

    Стихове, които да слушаш прошепнати в утрото, така да започне щастливо деня ти. Приказни стихове. Благодаря!

    ОтговорИзтриване