Съблича си дрехите бавно денят
до босо превил изподрани нозе
дълго пришивах към тях кръстопът
с няколко ризи – за всеки по две...
до босо превил изподрани нозе
дълго пришивах към тях кръстопът
с няколко ризи – за всеки по две...
... раздал се до жажда безоблачен дъжд
плахо разплисква по пода ми кръпки
някъде някога в нечия гръд
нежно покълвали с пясъчни стъпки...
плахо разплисква по пода ми кръпки
някъде някога в нечия гръд
нежно покълвали с пясъчни стъпки...
и невъзможен сънят ме плете
върху постели с дъха ти пропити...
Сгънах последната риза за теб!
върху постели с дъха ти пропити...
Сгънах последната риза за теб!
... после е път... и посоки за никъде...
А къде зимуват глухарчетата? Има ли пътеки в небето? От радост ли плачат облаците или защото са тъжни? Ако няма залези ще има ли изгреви?
ОтговорИзтриване... не обичам глухарчета... напомнят ми неща, които искам да забравя...
ОтговорИзтриванеСтрахувам се от високо, затова и небе не ми трябва...
колкото до облаците - иска ми се да ги възприемам повече като обекти, които се подчиняват на определени физични закони...
а изгревите............ те са за влюбените!
Аз предпочитам залезът!
...
Благодаря!
Светът е такъв какъвто го виждаме. Светът е огледало, в което виждаме себе си. Благодаря за този свят, който е в поезията Ви!
Изтриване... аз отдавна не виждам себе си в него.......
ОтговорИзтриванеА това, което виждам не е моят свят... така че не трябва да благодарите на мен!
... думи са... просто думи и когато свършат просто ще свършат... :)
Е, когато свършат ще му мислим :) А Вие си пишете...за да има къде да се четем.
ОтговорИзтриване... :)
ОтговорИзтриванеДобре!