" ... önce kuş olduk..."
Нещата...
които не могат
да си тръгнат
от мен
са онези
без които
не мога...
затова те търся по мръкване…
постилам ти
с ласки отпивали
нежност в
зори
извървяна
а дългото
бавно завръщане
все още
сълзи
като рана…
и стихнало
в пясъка времето
пак те
краде
от ръцете
не мога да
бъда единствена
когато са
празни
и двете…
а мръкне ли
търся те в залеза
редя
огърлици
от пясък…
не мога да
тръгна към изгрева
в ръцете с
ненужен
остатък…
затова те
търся по мръкване
и в
огледалата
дъха ти
рисувам...
затихнал е
порив в крилете ми...
и с птиците
нощем
тъгувам...
Блика толкова много нежност от тези стихове! Само да не бяха толкова тъжни...
ОтговорИзтриване:)...
ИзтриванеБлагодаря!