Прошепнато...

Вяра си нямам
нито надежда
само обич… 
закътана някъде в джоба

и с треперещи пръсти
разлиствам я вечер
като жажда
бленувана…
в скоба…

…
между четири длани
съм сгънала пламък
да ме топли…
когато сънят си отива

и не искам да бъда
ненужен остатък
по ръцете…
с които плътта си завивах…

…
имам в джоба си обич
пъстрокрила нетленна
но надежда си нямам
нито вяра дори

искам само за миг
до теб да поседна
и да слушам
гласа ти…

в зори…