Да те нотирам в шепот...

Не се научих да прощавам 
дори сега бездумно те мълча 
тя жаждата невинаги засища 
невинаги пречистващ е дъжда...

не се научих – всичко е до болка 
до писък до забрава до тъга 
и всеки ден по малко ме убива 
покълнала по устните вина

и знам че няма път и няма начин 
да стигна някога до твоето небе 
отдавна се отказах да закърпвам 
пречупените си от нямане криле...

и пясъчна се стичам по скалите 
не търся обич искам тишина 
и силата да те нотирам в шепот 
a после да си тръгна 
... към дома...