Кафе на разсъмване...

Обичам вкуса на горещо кафе 
когато разпуква навън синева 
когато в прозорците нежно небе 
обгръща очите ми в синя тъга...

... когато по устните вятър сълзи 

и бавно в косите съня ми завива 
и стихнали в дланите бледи следи 
изгубили пътя си тихо заспиват...

... и някак забравям че вече е ден 

забравям дори че отдавна те нямам 
изплитам дъха ти в страните по мен 
от няколко стъпки танцували в пясъка...

... и сламено слънце навървя вълни 

и ниже си обич от малки черупки 
не тръгвай към утрото... нека поспи – 
след всяко кафе в мен е пусто...