Безсъния

Няма ни в изминалите стъпки

 

... нито в стихналите

в залеза безмълвни дни
(мигове напъпили безкръвно
вятърът на прага ми брои)
... и в онези клъстери

всред нощ

ни няма
дремят флажолети 

в петолиние
и тъгуват

ненаписани

по памет
на затихнали

в клавишите

безсъния...

 

... а е късно да те композирам

 

между редовете

в пареща утеха
в някаква измислена мелодия

в стар рефрен
захвърлен като дреха...

 

да осъмнеш с утрото в косите ми...