Като просяк...

                                " Biz senle…
                                          Aynı yağmurdan dökülen,
                                          Ayrı dağlardan süzülen,
                                          Aynı denizde can veren nehirler gibiyiz…"
                                                                                     Cem Adrian

Тази нощ съм пришила тъгата си
по ръба на клавиши без струни
тишината е толкова истинска

че провира ръце помежду ни

и заплита в телата ни сенки

и разбирам защо е студено

и гравирам в прозорците залези

в ранно утро с дъха ти платено...

и навикнал да следваш нозете си

пак потегляш към своето „после”

нямам сили да търся сърцето си

и оставам в съня като просяк...

да люлее луната ми вятъра
пълнолико да кърпи гласа ти
по клавиши без струни тъгата ми

всяка нощ все на прага те търси...