неделя, 3 ноември 2013 г.

През пръсти...


Заваляха пътеки безмълвно на запад
заглъхнал денят се покри – да отмине
и закърпи луната в парченца остатък
две очи с нечий образ без име...

... после дълго танцува в прозорците вятър...

и в паважа рисува отминали стъпки
някак бавно преля по ръцете ми в пясък
и се свлече в съня ми през пръсти –

да бълнувам море в шепа обич стаено
в птичи трели разпръснали мрака
заваляха пътеки безмълвно на запад...
... всеки залез след теб да дочакат...
 
 



4 коментара:

  1. Анонимен4.11.13 г., 23:12

    Струваше си чакането! Прекрасно е!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. чакане......
      съжалявам, не знаех, че очаквате думите ми...
      Благодаря за вниманието!

      Изтриване
  2. Анонимен10.11.13 г., 19:37

    В този объркан до безумие свят, поезията Ви е като лъч в един тъмен и безнадежден тунел, в който всъщност сами сме се натикали. Какво би бил света ни без музика, поезия...Сигурно най-мрачното ъгълче на вселената. Усещането за красиво в света ни го давате вие и това е най-великото усещане за всички хора независимо дали си го признават или не, дали го осъзнават или не. Благодаря Ви.

    ОтговорИзтриване
  3. ... хубави думи!
    Благодаря Ви за тях!

    ОтговорИзтриване