не харесва заучени роли
все му казвам да бъде различен
но не чува и с вятъра спори...
роши в клонте тъжни врабчета
разсъблича до красък липите
и Марица подгони далече...
а за тебе дори не попита...
разбесня се по струните с ярост
закърфичи в клавишите паузи
и заблъска обиден в стъклата
посред нощ – да получи аплаузи...
и не спря да надвиква колите
в свтофари заключи дъгата
и простреля от упор съня ми
с всички думи след теб – за отплата...
... затова го отпратих на запад
да посее по урвите вятър...
ти недей го търси – той е само
онзи стържещ в очите ти пясък...
Стиховете Ви са красиви ... като есента. Роден съм през ноември.
ОтговорИзтриване... а аз през октомври... :)
ОтговорИзтриванеИ съм есенна, повече от всякога...
Благодаря!
Подариха ми картина. Цигуларка. В кринолин. Последен акорд. Скъсани струни. Щрихи. Малко тъжни. Прекрасна е!
ОтговорИзтриване... не разбирам алюзията... :)
ОтговорИзтриванеИначе е прекрасно, всичко, което ни прави щастливи в прекрасно!
Извинете. Малко несръчно се изразих наистина. Роден съм през ноември и за рождения ден ми подариха картина. Прави ме щастлив наистина. Красотата винаги ме прави щастлив! И есента, и зимата, и пролетта, и лятото... :)Има един стих на Евтим Евтимов:
ОтговорИзтриване"Гората на зеленото си рамо
наметнала е звездното небе,
ръка нагоре да протегнеш само,
изгрелите звезди ще загребе.
Красивото е слязло толкоз ниско,
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко,
на всичко тука смисъл да дадеш!"
Красиво е, нали!
Да!
ОтговорИзтриванеКрасиво е, наистина! :)