В небето на отминали недели
да видиш че крилете ти ги няма
че някъде покълнали ръцете ми
подреждат маса с чай за двама...
да видиш че крилете ти ги няма
че някъде покълнали ръцете ми
подреждат маса с чай за двама...
и в струните занитена мелодия
да стича по клавишите утеха
по белите да врича пожелания
а с черните да си гради пътека...
да стича по клавишите утеха
по белите да врича пожелания
а с черните да си гради пътека...
... която да последваш в понеделник
а вторниците да зачеркнеш в календара
защото всяка сряда е причината
в четвъртък да не мога да остана
а вторниците да зачеркнеш в календара
защото всяка сряда е причината
в четвъртък да не мога да остана
и тихичко от петък да подреждаш
до тъмно в събота следите ни
и някъде в отминали недели –
до тъмно в събота следите ни
и някъде в отминали недели –
нотирали за сетен път очите ми...
... да видиш че завинаги те нямам!
... да видиш че завинаги те нямам!
И аз съм тук, Бети. Чета те и чувствам. И маса с чай за двама подреждам, в ума си, където пазя танците ("Има толкова самотни танци в ума ми... Самотни – до престаряване.")
ОтговорИзтриване"И птичи пера. Има и неразчетена святост..."
ОтговорИзтриванеМилата ми, Рали! Толкова се радвам, че си тук!
Благодаря ти!