Понякога няма лице...
само кръпки от слънце и злато
отразява се в тях кръстопът
и напомня по малко на лято
само кръпки от слънце и злато
отразява се в тях кръстопът
и напомня по малко на лято
... има силни до крясък ръце
и разкъсва плътта на липите
капе с дъжда и рисува нозе…
капе с дъжда и рисува нозе…
в жълти мисли без думи пропити…
***
Понякога няма лице…
и са слепи очите му нощем
в празни гнезда се прокрадва небе
подарило криле на бездомен…
и сънува безоблачен ден
някак тихо покълнал на прага
и разказва ми нещо за теб
и забърсва следите ти в пясъка…
някак тихо покълнал на прага
и разказва ми нещо за теб
и забърсва следите ти в пясъка…
Красиво, тъжно, копнежно... като полъх... на есенен вятър, понесъл зората на крилете си.
ОтговорИзтриванеhttps://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=8viQSBpOjqM
ОтговорИзтриване... странно... днес търсих нотите точно на това произведение... а съвпаденията винаги са ми били много особени... както и да е... исках да кажа че всъщност не е толкова тъжно... просто полъх...
ИзтриванеНяма зора и утрото е............ спирам!
Благодаря!